тежест

Речник на българския език

тѐжест съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

тежестта̀, мн. тѐжести, ж.
1. Само ед. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от Земята, както и силата на това привличане; тегло. Тежестта влияе върху равновесието.
2. Масата на нещо, определена според единица мярка; тегло. Вазата падна с цялата си тежест върху крака му.
3. Тежина. Жената вървеше огъната под тежестта на чантите.
4. Обикн. мн. Тежък предмет. В чантата имаше всякакви тежести — чукове, машини, детайли и др.
5. Прен. Само ед. Важност, значимост. Имам тежест в професията си.
6. Прен. Само ед. Неприятно, често болезнено усещане в орган на човешкото тяло, свързано с нарушаване на нормалното му функциониране. Тежест в стомаха. Тежест в главата.
7. Прен. Само ед. Грижа, бреме, тягост. Тежестта на къщната работа смазваше въображението ѝ.
Център на тежестта. — Най-значимото, най-същественото нещо.
В тежест съм (на някого). — Причинявам грижи, създавам разходи.
Вдигане на тежести.Спец. Спортна дисциплина, при която се вдигат щанги с различни тежести, закрепени в краищата им.

Грешни изписвания (1)

  • тежист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-жест
членувано те-жест-та
мн.ч. те-жес-ти
членувано те-жес-ти-те
звателна форма