обязаност

Речник на българския език

обя̀заност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обязануст
  • обязъност
  • обязънуст
  • убязаност
  • убязануст
  • убязъност
  • убязънуст
  • обязанос
  • обязанус
  • обязънос
  • обязънус
  • убязанос
  • убязанус
  • убязънос
  • убязънус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обя-за-ност
членувано обя-за-ност-та
мн.ч. обя-за-нос-ти
членувано обя-за-нос-ти-те
звателна форма