наказание

Речник на българския език

наказа̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. наказа̀ния, ср.
1. Възмездие за извършено престъпление или виновност. Смъртно наказание.
2. Прен. Разг. Страдание, мъка, тегло. Истинско наказание е да работиш с него.

Грешни изписвания (3)

  • накъзание
  • нъказание
  • нъкъзание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ка-за-ние
членувано на-ка-за-ни-е-то
мн.ч. на-ка-за-ния
членувано на-ка-за-ни-я-та