отмъщение

Речник на българския език

отмъщѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отмъщѐния, ср.
1. Само ед. Отмъщаване.
2. Ответна реакция при причиняване на зло; желание за мъст. Замисли страшно отмъщение.

Грешни изписвания (7)

  • отмаштение
  • отмащение
  • отмъштение
  • утмаштение
  • утмащение
  • утмъштение
  • утмъщение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-мъ-ще-ние
членувано от-мъ-ще-ни-е-то
мн.ч. от-мъ-ще-ния
членувано от-мъ-ще-ни-я-та