отплата

Речник на българския език

отпла̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Ответна награда; възмездие. Ако ми помогнеш, в отплата ще ти подаря нещо.

Грешни изписвания (3)

  • отплатъ
  • утплата
  • утплатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-п-ла-та
членувано от-п-ла-та-та
мн.ч. от-п-ла-ти
членувано от-п-ла-ти-те
звателна форма