надница

Речник на българския език

на̀дница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. на̀дници, ж. Възнаграждение, което се дава за еднодневен труд. Искам по-голяма надница.

Грешни изписвания (3)

  • наднеца
  • наднецъ
  • надницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-ни-ца
членувано над-ни-ца-та
мн.ч. над-ни-ци
членувано над-ни-ци-те
звателна форма