заплата

Речник на българския език

запла̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. запла̀ти, ж. Парична сума, която едно лице получава за един месец работене. В банките получават големи заплати. Заплатата ми е малка.

Грешни изписвания (3)

  • заплатъ
  • зъплата
  • зъплатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-ла-та
членувано зап-ла-та-та
мн.ч. зап-ла-ти
членувано зап-ла-ти-те
звателна форма