плащане

Речник на българския език

пла̀щане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Банков термин: всяка операция между банка и неин клиент, свързана с прехвърляне на авоари в национална или чужда валута от една банкова сметка в друга.

Грешни изписвания (2)

  • плаштане
  • плащъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ща-не
членувано пла-ща-не-то
мн.ч. пла-ща-ния
членувано пла-ща-ни-я-та