наем

на̀ем — съществително име, мъжки род (тип 7)

м., само ед. Заплащане за временно ползване на нещо. Месечен наем за квартира.
• Нося душа под наем. — Много съм слаб, много съм болен.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.