пари

Речник на българския език

1. парѝ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн.
1. Метални или книжни знаци, с които се измерва стойността на стоките и труда.
2. Средства, капитал. Нямам пари.
същ. умал. парѝчки само мн.
Без пари. — Съвсем евтино.
Изкарвам пари. — Печеля.
Хвърлям пари на вятъра. — Харча много, необмислено или напразно.
Сухи пари. — Пари в наличност.
Пера пари. — Сключвам сделки, за да оправдая нечестно получени пари.

Грешни изписвания (1)

  • пъри

2. пари — мн. ч.

пари е производна форма на пара (мн. ч.).

3. пари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пари е производна форма на паря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пари е производна форма на паря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. пари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пари е производна форма на паря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. пари — повелително наклонение, ед. ч.

пари е производна форма на паря (повелително наклонение, ед. ч.).