каса

Речник на българския език

ка̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀си, ж.
1. Железен шкаф, сандъче или кутия за съхраняване на пари и други ценности. Огнеупорна каса.
2. Място или гише, където се внасят или получават пари. Магазинът има осем каси. Касата на университета не работи.
3. Машина за отбелязване или изчисляване на парични суми.
4. Налични пари на организация, група, учреждение и др. Касата е изразходена. Кой от нас ще държи касата?
прил. ка̀сов, ка̀сова, ка̀сово, мн. ка̀сови. Касова бележка. Касов апарат.



мн. ка̀си, ж.
1. Сандъче за пренасяне на бутилки и др. Купиха две каси бира.
2. Неподвижно поставена в стената рамка на врата или прозорец.

Грешни изписвания (1)

  • касъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-са
членувано ка-са-та
мн.ч. ка-си
членувано ка-си-те
звателна форма