люти

Речник на българския език

1. люти — мн. ч.

люти е производна форма на лют (мн. ч.).

2. люти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

люти е производна форма на лютя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. люти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

люти е производна форма на лютя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. люти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

люти е производна форма на лютя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. люти — повелително наклонение, ед. ч.

люти е производна форма на лютя (повелително наклонение, ед. ч.).