лютя

Речник на българския език

лютя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 174ii) редактиране

Значение

лютѝш, мин. св. лютя̀х, мин. прич. лютя̀л, несв.
1. Имам лют вкус. Чушката люти. Чорбата люти.
2. Дразня очите, носа, гърлото. Лукът люти на очите. Димът люти.
лютя се. — Дразня се, гневя се.

Грешни изписвания (2)

  • лютйа
  • лютйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лю-тя лю-тим
2 лице лю-тиш лю-ти-те
3 лице лю-ти лю-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лю-тих лю-тих-ме
2 лице лю-ти лю-тих-те
3 лице лю-ти лю-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лю-тях лю-тях-ме
2 лице лю-те-ше лю-тях-те
3 лице лю-те-ше лю-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лютил съм лютила съм лютило съм лютили сме
2 лице лютил си лютила си лютило си лютили сте
3 лице лютил е лютила е лютило е лютили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лютил бях лютила бях лютило бяхме лютили
2 лице беше лютил беше лютила беше лютило бяхте лютили
3 лице беше лютил беше лютила беше лютило бяха лютили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лютя ще лютим
2 лице ще лютиш ще лютите
3 лице ще люти ще лютят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лютил ще съм лютила ще съм лютило ще сме лютили
2 лице ще си лютил ще си лютила ще си лютило ще сте лютили
3 лице ще е лютил ще е лютила ще е лютило ще са лютили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лютя щяхме да лютим
2 лице щеше да лютиш щяхте да лютите
3 лице щеше да люти щяха да лютят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лютил щях да съм лютила щях да съм лютило щяхме да сме лютили
2 лице щеше да си лютил щеше да си лютила щеше да си лютило щяхте да сте лютили
3 лице щеше да е лютил щеше да е лютила щеше да е лютило щяха да са лютили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лютял съм лютяла съм лютяло съм лютели сме
2 лице лютял си лютяла си лютяло си лютели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лютил съм лютила съм лютило съм лютили сме
2 лице лютил си лютила си лютило си лютили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лютил била съм лютила било съм лютило били сме лютили
2 лице бил си лютил била си лютила било си лютило били сте лютили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лютя щяла съм да лютя щяло съм да лютя щели сме да лютим
2 лице щял си да лютиш щяла си да лютиш щяло си да лютиш щели сте да лютите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лютил щяла съм да съм лютила щяло съм да съм лютило щели сме да сме лютили
2 лице щял си да си лютил щяла си да си лютила щяло си да си лютило щели сте да сте лютили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лютил бих лютила бих лютило бихме лютили
2 лице би лютил би лютила би лютило бихте лютили
3 лице би лютил би лютила би лютило биха лютили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лю-ти лю-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-тил
непълен член лю-ти-лия
пълен член лю-ти-ли-ят
женски род лю-ти-ла
членувано лю-ти-ла-та
среден род лю-ти-ло
членувано лю-ти-ло-то
множествено число лю-ти-ли
членувано лю-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-тял
женски род лю-тя-ла
среден род лю-тя-ло
множествено число лю-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лю-тящ
непълен член лю-тя-щия
пълен член лю-тя-щи-ят
женски род лю-тя-ща
членувано лю-тя-ща-та
среден род лю-тя-що
членувано лю-тя-що-то
множествено число лю-тя-щи
членувано лю-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лю-тей-ки