щял съм да съм лютил

Речник на българския език

1. щял съм да съм лютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм лютил е производна форма на лютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).