било съм лютило

Речник на българския език

1. било съм лютило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм лютило е производна форма на лютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).