бил си лютил

Речник на българския език

1. бил си лютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си лютил е производна форма на лютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).