лютяла

Речник на българския език

1. лютяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лютяла е производна форма на лютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лютяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лютяла е производна форма на лютя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).