лютяло

Речник на българския език

1. лютяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лютяло е производна форма на лютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лютяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лютяло е производна форма на лютя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).