лютял

Речник на българския език

1. лютял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лютял е производна форма на лютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лютял — мин. деят. несв. прич. м. р.

лютял е производна форма на лютя (мин. деят. несв. прич. м. р.).