лютеше

Речник на българския език

1. лютеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

лютеше е производна форма на лютя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. лютеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

лютеше е производна форма на лютя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).