лютила е

Речник на българския език

1. лютила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лютила е е производна форма на лютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лютила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лютила е е производна форма на лютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).