щял съм да лютя

Речник на българския език

1. щял съм да лютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да лютя е производна форма на лютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).