щял да е лютил

Речник на българския език

1. щял да е лютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е лютил е производна форма на лютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).