лютило

Речник на българския език

1. лютило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лютило е производна форма на лютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лютило — мин. деят. св. прич. ср. р.

лютило е производна форма на лютя (мин. деят. св. прич. ср. р.).