лютели

Речник на българския език

1. лютели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

лютели е производна форма на лютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лютели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

лютели е производна форма на лютя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).