лютило е

Речник на българския език

1. лютило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лютило е е производна форма на лютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лютило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лютило е е производна форма на лютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).