лютила

Речник на българския език

1. лютила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лютила е производна форма на лютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лютила — мин. деят. св. прич. ж. р.

лютила е производна форма на лютя (мин. деят. св. прич. ж. р.).