лютите

Речник на българския език

1. лютите — мн. ч. членувано

лютите е производна форма на лют (мн. ч. членувано).

2. лютите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

лютите е производна форма на лютя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).