бил е лютил

Речник на българския език

1. бил е лютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е лютил е производна форма на лютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).