лютила съм

Речник на българския език

1. лютила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

лютила съм е производна форма на лютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. лютила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

лютила съм е производна форма на лютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).