лютил
1.
лютил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
лютил
е производна форма
на лютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
лютил —
мин. деят. св. прич. м. р.
лютил
е производна форма
на лютя (мин. деят. св. прич. м. р.).