бил съм лютил

Речник на българския език

1. бил съм лютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм лютил е производна форма на лютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).