разплата

Речник на българския език

разпла̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Мъст, възмездие, отмъщение.

Грешни изписвания (3)

  • разплатъ
  • ръзплата
  • ръзплатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ла-та
членувано раз-п-ла-та-та
мн.ч. раз-п-ла-ти
членувано раз-п-ла-ти-те
звателна форма