мъчение

Речник на българския език

мъчѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. мъчѐния, ср.
1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения.
2. Мъка, тегло, страдание.

Грешни изписвания (1)

  • мачение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-че-ние
членувано мъ-че-ни-е-то
мн.ч. мъ-че-ния
членувано мъ-че-ни-я-та