инквизѝция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. инквизѝции, ж.
1. ист. Само ед. Съдебно-полицейски орган на Католическата църква през средните векове, който жестоко наказвал еретиците.
2. Разследване или разпит на провинени, придружени с нечовешки мъчения, убийства и др.
3. Прен. Морален тормоз.
1. ист. Само ед. Съдебно-полицейски орган на Католическата църква през средните векове, който жестоко наказвал еретиците.
2. Разследване или разпит на провинени, придружени с нечовешки мъчения, убийства и др.
3. Прен. Морален тормоз.
Грешни изписвания (11)
- инквезицеа
- инквезицеъ
- инквезицея
- инквезициа
- инквезициъ
- инквезиция
- инквизицеа
- инквизицеъ
- инквизицея
- инквизициа
- инквизициъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-к-ви-зи-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ин-к-ви-зи-ци-я-та | |
| мн.ч. | ин-к-ви-зи-ции | |
| членувано | ин-к-ви-зи-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |