тормоз

Речник на българския език

тормо̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Измъчване, потискане. Морален тормоз. Налагам тормоз.

Грешни изписвания (2)

  • тормос
  • турмос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тор-моз
непълен член тор-мо-за
пълен член тор-мо-зът
мн.ч. тор-мо-зи
членувано тор-мо-зи-те
бройна форма тор-мо-за
звателна форма