дразнене

Речник на българския език

дра̀знене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дразнени
  • дразнине
  • дразнини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. драз-не-не
членувано драз-не-не-то
мн.ч. драз-не-ния
членувано драз-не-ни-я-та