досада

Речник на българския език

доса̀да — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада.
прил. доса̀ден, доса̀дна, доса̀дно, мн. доса̀дни. Досадна муха. Досадно хлапе.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • досадъ
  • дусада
  • дусадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-са-да
членувано до-са-да-та
мн.ч. до-са-ди
членувано до-са-ди-те
звателна форма —

Връзки