скука

Речник на българския език

ску̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Голяма досада, предизвикана от невъзможност или нежелание да се прави нещо интересно или пък от еднообразие; отегчение, тегота, тягост. Всеки ден едно и също — скука.

Грешни изписвания (1)

  • скукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ску-ка
членувано ску-ка-та
мн.ч. ску-ки
членувано ску-ки-те
звателна форма