безделие

Речник на българския език

бездѐлие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Прекарване на времето без работа; липса на желание за работа, лентяйство. Животът му мина в безделие.

Грешни изписвания (1)

  • бизделие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-де-лие
членувано без-де-ли-е-то
мн.ч. без-де-лия
членувано без-де-ли-я-та