мързел

Речник на българския език

мъ̀рзел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Липса на желание за движение и работа; леност.

Грешни изписвания (1)

  • мързил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мър-зел
непълен член мър-зе-ла
пълен член мър-зе-лът
мн.ч. мър-зе-ли
членувано мър-зе-ли-те
бройна форма мър-зе-ла
звателна форма