проза

Речник на българския език

про̀за — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Немерена реч.
2. Спец. Литературно творчество в немерена реч.
3. Прен. Липса на емоционални преживявания; делничност.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • прозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-за
членувано про-за-та
мн.ч. про-зи
членувано про-зи-те
звателна форма —

Връзки