тегота

Речник на българския език

тегота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Остар.
1. Мъчително състояние на тягост, досада, мъка.
2. Горещо време, в което е трудно да се диша от задух.

Грешни изписвания (7)

  • теготъ
  • тегута
  • тегутъ
  • тигота
  • тиготъ
  • тигута
  • тигутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-го-та
членувано те-го-та-та
мн.ч. те-го-ти
членувано те-го-ти-те
звателна форма