яд

Речник на българския език

яд съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ядъ̀т, яда̀, мн. я̀дове, (два) я̀да, м.
1. Силно раздразнение, злоба, гняв. От яд удари силно по масата.
2. Обикн. мн. Неприятности. Този стар автомобил ми създава само ядове и грижи.Изкарвам/изкарам или изливам/излея си яда. Ядосан съм и се карам на някого, който е невинен.
Яд ме е. — Ядосвам се, гневя се.



ядъ̀т, яда̀, мн. я̀дове, (два) я̀да, м. Остар. Отрова.

Грешни изписвания (2)

  • ът
  • ят

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яд
непълен член яда
пълен член ядът
мн.ч. ядо-ве
членувано ядо-ве-те
бройна форма яда
звателна форма