брутализиране

Речник на българския език

брутализиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бру-та-ли-зи-ра-не
членувано бру-та-ли-зи-ра-не-то
мн.ч. бру-та-ли-зи-ра-ния
членувано бру-та-ли-зи-ра-ни-я-та