задръжка

Речник на българския език

задръ̀жка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. задръ̀жки, ж.
1. Пречка, спънка, задържане, забавяне.
2. Обикн. мн. Морални или волеви самоограничения в поведението. Напиваше се и говореше без задръжки.

Грешни изписвания (7)

  • задръжкъ
  • зъдръжка
  • зъдръжкъ
  • задръшка
  • задръшкъ
  • зъдръшка
  • зъдръшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зад-ръж-ка
членувано зад-ръж-ка-та
мн.ч. зад-ръж-ки
членувано зад-ръж-ки-те
звателна форма