спирачка

Речник на българския език

спира̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спирачки, ж.
1. Механизъм за спиране на транспортно средство. Натискам спирачката.
2. Прен. Спънка, пречка.

Грешни изписвания (3)

  • сперачка
  • сперачкъ
  • спирачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спи-рач-ка
членувано спи-рач-ка-та
мн.ч. спи-рач-ки
членувано спи-рач-ки-те
звателна форма