мъчнотия

Речник на българския език

мъчнотѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мъчнотѝи, ж. Трудност; пречка, която трябва да се преодолее.

Грешни изписвания (7)

  • мачнотиъ
  • мачнотия
  • мачнутиъ
  • мачнутия
  • мъчнотиъ
  • мъчнутиъ
  • мъчнутия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъч-но-тия
членувано мъч-но-ти-я-та
мн.ч. мъч-но-тии
членувано мъч-но-ти-и-те
звателна форма