то̀чка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. то̀чки, ж.
1. Спец. В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект. Точка в пространството. В една точка на правата.
2. Малко кръгло изображение. Черна точка. Червена точка. Плат на точки.
3. Място в пространството, на земята; пункт. Известен е във всяка точка на планетата. Познавам всяка точка от тази местност.
4. Спец. В граматиката — препинателен знак за край на изречение, при съкращаване и др.
5. Спец. Предел, при който едно състояние се заменя с друго. Точка на кипене. Точка на замръзване. Критична точка.
6. Част от план, текст и др. Първа точка.
7. В спорта — израз на преимущество, на успех при състезание.
• Изходна точка. — Място или състояние, откъдето започва движение, развитие.
• Кулминационна точка. — Връхна точка в някакво развитие.
• Мъртва точка. — Състояние на застой, безизходица.
• Слагам/сложа точка (на нещо). — Приключвам с нещо.
• Печеля точки. — Жарг. Печеля уважение, положение.
1. Спец. В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект. Точка в пространството. В една точка на правата.
2. Малко кръгло изображение. Черна точка. Червена точка. Плат на точки.
3. Място в пространството, на земята; пункт. Известен е във всяка точка на планетата. Познавам всяка точка от тази местност.
4. Спец. В граматиката — препинателен знак за край на изречение, при съкращаване и др.
5. Спец. Предел, при който едно състояние се заменя с друго. Точка на кипене. Точка на замръзване. Критична точка.
6. Част от план, текст и др. Първа точка.
7. В спорта — израз на преимущество, на успех при състезание.
• Изходна точка. — Място или състояние, откъдето започва движение, развитие.
• Кулминационна точка. — Връхна точка в някакво развитие.
• Мъртва точка. — Състояние на застой, безизходица.
• Слагам/сложа точка (на нещо). — Приключвам с нещо.
• Печеля точки. — Жарг. Печеля уважение, положение.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- точкъ