категория

Речник на българския език

катего̀рия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. катего̀рии, ж.
1. Най-общото понятие, отразяващо съществени свойства и отношения между явленията в действителността. Морално-етически категории.
2. Група, клас, явление, които обединяват същности с общи свойства и белези. Категории във физиката. Граматически категории. Категории растения.

Грешни изписвания (23)

  • категореа
  • категореъ
  • категорея
  • категориа
  • категориъ
  • катигореа
  • катигореъ
  • катигорея
  • катигориа
  • катигориъ
  • катигория
  • кътегореа
  • кътегореъ
  • кътегорея
  • кътегориа
  • кътегориъ
  • кътегория
  • кътигореа
  • кътигореъ
  • кътигорея
  • кътигориа
  • кътигориъ
  • кътигория

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-те-го-рия
членувано ка-те-го-ри-я-та
мн.ч. ка-те-го-рии
членувано ка-те-го-ри-и-те
звателна форма